След първоначалния ентусиазъм

17.1.2012

За първите ни снимки бях много мотивирана, „събрана” и ентусиазирана. После започнах да се разочаровам. Думата не значи нищо. Няма нищо сигурно, категорично и….въобще няма момент, в който можеш да се отпуснеш и да си кажеш „Имаме го!”. Независимо дали говорим за кадър, портрет на герой или историйка. Всичко е предпоследно. Всичко е в движение. Усещането ми в махалата е като за река. Всичко се движи, общо взето равномерно. И колкото повече пространство оставяш на хората, толкова по-разточителни са те. И в отношенията си с теб, и в усвояването на парите, и в мисълта. Имаш два избора, вероятно и двата са неправилни: или да вървиш по течението или срещу него. Второто е безумно пилеене на енергия и е ясно, че не е градивно. Ако поемеш по течението, означава ТЕ да те носят. Да играеш по техните традиции. Не може да режисираш роми. Можеш да им позволиш те да те режисират и да вдъхновиш оператор, който да го заснеме красиво. Ако ти се получи хубав филм си уцелил период, в който реката е пълноводна…

Публикувано от: 
Nina