Нова година

17.1.2012

За мен беше емоционална. А денят дълъг.

Сутринта зарязах колегите си и отидох в една от местните протестантски църкви. Едно от куртоазия, а и за да се сгрея и да си почина. Имаше много хора – предимно млади. Настаниха ме в предверието на църквата. В него високо на стената има огромна плазма, защото салона е голям, а пастора седи в дъното. На плазмата можеш да следиш какво се случва в салона. Удобно, но странно. Винаги са ми били противоречиви съчетания като техника и Божий храм, духовно лице и ланци, както и Ватикана – свещено място. Представата ми за Бог е най-близко до калейдоскоп – цветни и светлинни фигури, които променят формата си при въртене. Трябват ти само ръце, очи и светлина…

Самото посрещане на Нова година ми беше некомфортно. Знаех, че много ще се гърми и трещи, но сетивата ми не бяха подготвени за това. Подплашвах се като кон от всеки по-силен гръм. Усещането ми на площада беше хаос. Неконтролируеми деца и млади хора, с огромни снаряди пиратки. Беше ме страх, че някоя ще попадне в краката ми и няма да мога да реагирам. Страхът ми беше, че и някой от колегите ми ще пострада….ама се бях взела на сериозно. Тези неща са Божа работа….

 

Публикувано от: 
Nina