Любимата ми история от махалата

Площадът
18.6.2013

Минаха две години откакто започнах да записвам малки историйки с първите си впечатления от ромската махала в Кюстендил. Четейки сега, виждам леката си наивност по отношение на ромския въпрос, която впрочем беше излекувана от сериозния снимачен процес. Виждам също, че след началото на снимките цялата ни енергия с Нина е била насочена към снимането и за малки истории не сме се сетили. Но не е фатално - празнината може да бъде запълнена като гледате филма. Въпреки това със задна дата ми се ще да споделя един случай, който ни разказа доктора на махалата Васил Младенов. На пук на помъдряването ми по политическите и социални въпроси, засягащи етносите в България, тази история продължава да ме вълнува с дълбоката си Йовкова човещина, спотайваща се в основата на всяка цветна дрънкулка, наречена етнос, гражданство или култура. Ето историята:

Отива един циганин по спешност в китната бяла сграда, отличаваща се в ромската махала като медицински център. Прережда чакащите майки с малки деца, ръсейки кръв подире си и нахлува в кабинета на д-р Младенов.

- Докторе, коня ми ухапа пръста!

Докторът поглежда липсващия до последното кокалче палец на ръката. Докато го превързва, му дава ясни и конкретни обяснения:

- Аз повече не мога да направя. Ще отидеш в града, в болницата, ще носиш отхапания пръст и ако имаш късмет, могат да ти го зашият и все едно нищо не е било. 

Тук докторът забелязва как наивно циганско объркване заменя болката от раната. Но не било объркване заради това, че трябва да се разправя с градските лекари.

- Докторе, ама то… коня глътна пръста…

Докторът реагира на новите обстоятелства с невъзмутима професионалност:

- Не можеш да чакаш. Не извадиш ли пръста сега от корема на коня, оставаш сакат за цял живот.
- Ама… това значи… да си затрия добичето… - продължило объркването на циганина.
- Ти без пръст ли искаш да останеш? Инвалид ли искаш да бъдеш? Още по-трудно да си намираш работа! – започнал тирада с възходящ тон докторът, а медицинската сестра му пригласяла отстрани. 

Тази черна картина била достатъчна циганина да се осъзнае и без никакво колебание да заяви:

- Аз добичето си не давам!

Вдигнал гордо глава, излязъл от медицинския център и досега си живее без палеца на едната ръка.

Публикувано от: 
Petya